Дъщеря ми е дете, което вдига температура, когато се разболее. Много висока температура. Беше на два месеца и половина, когато вдигна 39,6° заради сополи и от тогава реакцията на патогени не се е променила. Системата в тялото ѝ е идеален детектор за външни нападатели и щом засече проблем, бие тревога и вдига накрак всички налични защити. Един, два, три дни и от първоначалната инфекция има само остатъчни сополи. Затова не съм очаквала, че някога ще преживея какво е да видя детето си сковано от конвулсии и не реагиращо на гласа ми. За една майка няма по-страшна гледка и по-ужасно преживяване. Нищо, което съм преживяла до момента в живота ми не може да се сравни с тази по-малко от минута, в която преживях най-големия ужас за един родител – безпомощността да помогна на детето си, вкопчена само в надеждата, че всичко ще е наред.

Ако имате деца, почти сигурно сте чували термина фебрилен гърч. Всъщност се оказва, че ако сте родител, вероятността да сте били свидетел на такъв не е малка. Между 2 и 5% от децата на възраст от 6 месеца до 5 години получават фебрилен гърч. Възможно е и самите вие като малки да сте преживявали такъв. Като причина за фебрилния гърч се определя най-често рязкото повишаване или сваляне на температурата. Повечето случаи на фебрилен гърч, за които съм чувала от познати или съм чела като разкази от първо лице са се случили след даване на сироп за понижаване на температурата. Е при нас се случи отново в опит да се понижи температурата, но с компреси с вода и оцет. Обърнете внимание, че самата температура не е пряката причина.

В следващата серия от статии ще ви разкажа малко повече за

  • причините за повишаването на температурата при нахлуване на външни патогени в тялото,
  • адекватното поведение при висока температура,
  • рисковите фактори за настъпване на фебрилен гърч
  • и адекватното поведение по време на такъв.

Нашите родители са научени, че температурата вреди на тялото, „уврежда сърцето“ и други вътрешни органи, особено температурата над 38,5°С. И в следствие на това убеждение са склонни да направят всичко възможно, за да я свалят. Ние също сме закърмени с вярването, че температурата е нещо лошо и трябва да я свалим с всички налични средства щом премине 38,5°, да кажем. Какво се случва, обаче, при такова поведение?

Какво представлява температурата?

Нека първо си изясним какъв е механизмът и причините за повишаването на телесната температура по време на вирусна или бактериална инфекция. Когато имунната ни система засече наличие на външен патоген в тялото, като вирус или бактерия, първо се включва така наречения вграден имунитет, той предизвиква възпаление в организма, за което е типично висока температура, зачервяване, болка. Когато мястото е видимо, като например одраскване или друг вид нараняване на кожата, се вижда подуване. Може да възникне промяна на функцията на засегнатото място, орган или тъкан, както се случва, когато ви заболи гърлото имате трудности да преглъщате. Целта на тази първична реакция на имунната ни система е да ограничи разпространението на патогена. Ние имаме и така наречения придобит или още специфичен имунитет, който включва антителата изградени от тялото при среща с вируси и бактерии през живота ни. За това ще поговорим повече в отделна публикация. Но темата тук е повишаването на телесната температура, затова да се върнем една стъпка назад.

Хипоталамусът регулира телесната ни температура, водния баланс и метаболизма в тялото ни. Клетките на имунната ни система реагират на патогени нахлули в тялото, като отделят вещества наречени пирогени. Самите патогени също отделят такива вещества. Пирогените достигат до хипоталамуса и в отговор на тях той подава сигнал за повишаване на телесната температура. Когато температурата се повиши, независимо дали локално на засегнатото място или на цялото тяло:

  • се стимулира производството на антитела специфични за инфекцията,
  • стимулира се производството на интерферон – протеин, който се отделя от клетките ни, важен модулатор на имунния отговор, който пречи на разпространението на вирусите в тялото,
  • стимулира се производството на повече бели кръвни клетки и се улеснява придвижването им,
  • забързва се метаболизма и се стимулира кръвообращението, като така се осигурява повишено снабдяване на мястото с кислород и хранителни вещества, а същевременно се забързва изхвърлянето на отпадните продукти, като токсини произведени от нахлулите патогени,
  • метаболизма преминава от употребата на глюкоза, като основен енергиен източник към употребата на мазнини и протеини, с цел да се ограничи употребата на глюкозата и от нахлулите микроорганизми,
  • и не на последно място, чрез топлината директно се избиват навлезлите микроорганизми.

Важно е да разберем, че болестта е начин на тялото да се бори с инфекция или външен вредител, който е нахлул в тялото. Симптомите не са проблема, те са само видимия признак, че тялото се бори, за да се предпази. Съответно първата ни грешка, като родители е да се опитваме да третираме симптомите – в случая да се опитваме принудително да свалим високата температура. Тук отварям една скоба, нещата, които четете тук са валидни не само спрямо децата, но и за нас като възрастни. Правя и още едно уточнение – има случаи, когато високата температура може да не е от полза, в случаи на сепсис (или така нареченото отравяне на кръвта) или при неврологични проблеми. При тези случаи би било от полза по-скоро контролирана хипотермия или смъкване на телесната температура под нормалната. Този метод на лечение ще обсъдя в следваща публикация. За тези, които нямат търпение насочвам към книгата „Методът на Вим Хоф“ и семинарите на Анна Грозданова, сертифициран инструктор по метода за България.

В следващата част от серията ще разберете как да подпомогнете оздравителния процес, когато детето вдигне температура.

Източници:

“The Nourishing Traditions Book of Baby & Child Care – Sally Fallon Morell, Thomas S. Cowan, MD

“Nutritional Pathology” – Dr. Brenda Lessard-Rhead, BSc, ND

“Essentials of Human Anatomy & Physiology” – Elaine N. Marieb, Suzanne M. Keller

“Fever and the thermal regulation of immunity: the immune system feels the heat” – Sharon S. Evans, Elizabeth A. Repasky, and Daniel T. Fisher

“Фебрилни Гърчове“ – д-р И. Генева д.м., доц. д-р Е. Генев, сп. MEDINFO, бр.2

„Physiology, Fever“ – Swetha Balli, Shweta Sharan